изстрижело

Речник на българския език

1. изстрижело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстрижело е производна форма на изстрижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстрижело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изстрижело е производна форма на изстрижа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).