изстрижел

Речник на българския език

1. изстрижел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстрижел е производна форма на изстрижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстрижел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстрижел е производна форма на изстрижа (мин. деят. несв. прич. м. р.).