изстригвал

Речник на българския език

1. изстригвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстригвал е производна форма на изстригвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстригвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстригвал е производна форма на изстригвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстригвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстригвал е производна форма на изстригвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изстригвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстригвал е производна форма на изстригвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).