изстрелял

Речник на българския език

1. изстрелял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстрелял е производна форма на изстрелям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстрелял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстрелял е производна форма на изстрелям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстрелял — мин. деят. св. прич. м. р.

изстрелял е производна форма на изстрелям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изстрелял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстрелял е производна форма на изстрелям (мин. деят. несв. прич. м. р.).