изстрелвал си

Речник на българския език

1. изстрелвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстрелвал си е производна форма на изстрелвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изстрелвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстрелвал си е производна форма на изстрелвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изстрелвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстрелвал си е производна форма на изстрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).