изстрелвал

Речник на българския език

1. изстрелвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстрелвал е производна форма на изстрелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстрелвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстрелвал е производна форма на изстрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстрелвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстрелвал е производна форма на изстрелвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изстрелвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстрелвал е производна форма на изстрелвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).