изстоял съм

Речник на българския език

1. изстоял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изстоял съм е производна форма на изстоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изстоял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изстоял съм е производна форма на изстоя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изстоял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изстоял съм е производна форма на изстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).