изстоял си

Речник на българския език

1. изстоял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстоял си е производна форма на изстоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изстоял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстоял си е производна форма на изстоя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изстоял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстоял си е производна форма на изстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).