изстояла

Речник на българския език

1. изстояла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изстояла е производна форма на изстоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изстояла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изстояла е производна форма на изстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изстояла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изстояла е производна форма на изстоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изстояла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изстояла е производна форма на изстоя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).