изстоявал съм

Речник на българския език

1. изстоявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изстоявал съм е производна форма на изстоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изстоявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изстоявал съм е производна форма на изстоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изстоявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изстоявал съм е производна форма на изстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).