изстоявал си

Речник на българския език

1. изстоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстоявал си е производна форма на изстоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изстоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстоявал си е производна форма на изстоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изстоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстоявал си е производна форма на изстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).