изстоявал е

Речник на българския език

1. изстоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстоявал е е производна форма на изстоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстоявал е е производна форма на изстоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстоявал е е производна форма на изстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).