изстоявало е

Речник на българския език

1. изстоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстоявало е е производна форма на изстоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстоявало е е производна форма на изстоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изстоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстоявало е е производна форма на изстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).