изстоявал

Речник на българския език

1. изстоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстоявал е производна форма на изстоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстоявал е производна форма на изстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстоявал е производна форма на изстоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изстоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстоявал е производна форма на изстоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).