изстискал

Речник на българския език

1. изстискал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстискал е производна форма на изстискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстискал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстискал е производна форма на изстискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстискал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстискал е производна форма на изстискам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изстискал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстискал е производна форма на изстискам (мин. деят. несв. прич. м. р.).