изстинело

Речник на българския език

1. изстинело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстинело е производна форма на изстина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстинело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изстинело е производна форма на изстина (мин. деят. несв. прич. ср. р.).