изстинал съм

Речник на българския език

1. изстинал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изстинал съм е производна форма на изстина (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изстинал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изстинал съм е производна форма на изстина (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).