изстинал е

Речник на българския език

1. изстинал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстинал е е производна форма на изстина (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстинал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстинал е е производна форма на изстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).