изстинало е

Речник на българския език

1. изстинало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстинало е е производна форма на изстина (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстинало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстинало е е производна форма на изстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).