изстинали

Речник на българския език

1. изстинали — мн. ч.

изстинали е производна форма на изстинал (мн. ч.).

2. изстинали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изстинали е производна форма на изстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изстинали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изстинали е производна форма на изстина (мин. деят. св. прич. мн. ч.).