изстивала

Речник на българския език

1. изстивала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изстивала е производна форма на изстивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изстивала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изстивала е производна форма на изстивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изстивала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изстивала е производна форма на изстивам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изстивала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изстивала е производна форма на изстивам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).