изстеняло

Речник на българския език

1. изстеняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстеняло е производна форма на изстена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстеняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изстеняло е производна форма на изстена (мин. деят. несв. прич. ср. р.).