изстеняла

Речник на българския език

1. изстеняла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изстеняла е производна форма на изстена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изстеняла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изстеняла е производна форма на изстена (мин. деят. несв. прич. ж. р.).