изстенете

Речник на българския език

1. изстенете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изстенете е производна форма на изстена (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изстенете — повелително наклонение, мн. ч.

изстенете е производна форма на изстена (повелително наклонение, мн. ч.).

3. изстенете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изстенете е производна форма на изстена (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

4. изстенете — повелително наклонение, мн. ч.

изстенете е производна форма на изстена (повелително наклонение, мн. ч.).