изстенели

Речник на българския език

1. изстенели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изстенели е производна форма на изстена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изстенели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изстенели е производна форма на изстена (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изстенели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изстенели е производна форма на изстена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изстенели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изстенели е производна форма на изстена (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).