изстенел

Речник на българския език

1. изстенел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстенел е производна форма на изстена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстенел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстенел е производна форма на изстена (мин. деят. несв. прич. м. р.).