изстене

Речник на българския език

1. изстене — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изстене е производна форма на изстена (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изстене — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изстене е производна форма на изстена (сег. вр., 3 л., ед. ч.).