изстенвахте

Речник на българския език

1. изстенвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изстенвахте е производна форма на изстенвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изстенвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изстенвахте е производна форма на изстенвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).