изстенвало

Речник на българския език

1. изстенвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстенвало е производна форма на изстенвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстенвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстенвало е производна форма на изстенвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изстенвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изстенвало е производна форма на изстенвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изстенвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изстенвало е производна форма на изстенвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).