изстенат

Речник на българския език

1. изстенат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

изстенат е производна форма на изстена (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изстенат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

изстенат е производна форма на изстена (сег. вр., 3 л., мн. ч.).