изстенало

Речник на българския език

1. изстенало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстенало е производна форма на изстена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстенало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изстенало е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. изстенало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстенало е производна форма на изстена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изстенало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изстенало е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. ср. р.).