изстеналия

Речник на българския език

1. изстеналия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

изстеналия е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. изстеналия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

изстеналия е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).