изстенали

Речник на българския език

1. изстенали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изстенали е производна форма на изстена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изстенали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изстенали е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. изстенали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изстенали е производна форма на изстена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изстенали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изстенали е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. мн. ч.).