изстенал

Речник на българския език

1. изстенал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстенал е производна форма на изстена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстенал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстенал е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. изстенал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстенал е производна форма на изстена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изстенал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстенал е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. м. р.).