изсрал

Речник на българския език

1. изсрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсрал е производна форма на изсера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсрал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсрал е производна форма на изсера (мин. деят. св. прич. м. р.).