изсмял

Речник на българския език

1. изсмял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсмял е производна форма на изсмея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсмял — мин. деят. св. прич. м. р.

изсмял е производна форма на изсмея (мин. деят. св. прич. м. р.).