изсмели

Речник на българския език

1. изсмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изсмели е производна форма на изсмея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изсмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изсмели е производна форма на изсмея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).