изслушвал си

Речник на българския език

1. изслушвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изслушвал си е производна форма на изслушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изслушвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изслушвал си е производна форма на изслушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изслушвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изслушвал си е производна форма на изслушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).