изслушвало

Речник на българския език

1. изслушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изслушвало е производна форма на изслушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изслушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изслушвало е производна форма на изслушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изслушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изслушвало е производна форма на изслушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изслушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изслушвало е производна форма на изслушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).