изслушва

Речник на българския език

1. изслушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изслушва е производна форма на изслушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изслушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изслушва е производна форма на изслушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изслушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изслушва е производна форма на изслушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).