изслужил

Речник на българския език

1. изслужил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изслужил е производна форма на изслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изслужил — мин. деят. св. прич. м. р.

изслужил е производна форма на изслужа (мин. деят. св. прич. м. р.).