изслужело

Речник на българския език

1. изслужело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изслужело е производна форма на изслужа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изслужело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изслужело е производна форма на изслужа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).