изслужел

Речник на българския език

1. изслужел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изслужел е производна форма на изслужа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изслужел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изслужел е производна форма на изслужа (мин. деят. несв. прич. м. р.).