изскърцвал

Речник на българския език

1. изскърцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскърцвал е производна форма на изскърцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изскърцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскърцвал е производна форма на изскърцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изскърцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изскърцвал е производна форма на изскърцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изскърцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изскърцвал е производна форма на изскърцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).