изскърцало

Речник на българския език

1. изскърцало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскърцало е производна форма на изскърцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изскърцало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскърцало е производна форма на изскърцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изскърцало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изскърцало е производна форма на изскърцам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изскърцало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изскърцало е производна форма на изскърцам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).