изскърцал

Речник на българския език

1. изскърцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскърцал е производна форма на изскърцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изскърцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскърцал е производна форма на изскърцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изскърцал — мин. деят. св. прич. м. р.

изскърцал е производна форма на изскърцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изскърцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изскърцал е производна форма на изскърцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).