изскубнел

Речник на българския език

1. изскубнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскубнел е производна форма на изскубна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изскубнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изскубнел е производна форма на изскубна (мин. деят. несв. прич. м. р.).