изскубела

Речник на българския език

1. изскубела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изскубела е производна форма на изскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изскубела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изскубела е производна форма на изскубя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).