изскубел

Речник на българския език

1. изскубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскубел е производна форма на изскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изскубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изскубел е производна форма на изскубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).