изскриптяло

Речник на българския език

1. изскриптяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскриптяло е производна форма на изскриптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изскриптяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскриптяло е производна форма на изскриптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изскриптяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изскриптяло е производна форма на изскриптя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изскриптяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изскриптяло е производна форма на изскриптя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).